Раждането на дрона

Прилагането на автоматизация на безпилотни летателни апарати за пилотиране на летателни апарати е друг голям технологичен напредък, след като хората се издигнат в небето. Безпилотните летателни апарати са вид дистанционно радиоуправление или чрез собствена програма за управление предимно на безпилотни летателни апарати. Тъй като е концентриран носител на високотехнологични технологии, той се прилага главно в съвременната война.

Съвременната война е триизмерна война, в която танкове, артилерия, самолети и военни кораби си сътрудничат органично помежду си и интегрират въздух, море, небе и електричество. Технологията му е напреднала, смъртоносна и опасна, всички от които са безпрецедентни. UAV се характеризира с малки размери, леко тегло, добра маневреност, дълго време на полет и лекота на прикриване. Той е особено подходящ за изпълнение на опасни задачи, тъй като е безпилотен, така че играе все по-важна роля в съвременната война. Например, в битката при долината Бекаа през 1982 г. и войната в Персийския залив през 1991 г., UAV изиграха изключително важна роля в разузнаването и наблюдението, заглушаването на радарната комуникационна система на врага и насочването на техните собствени офанзивни оръжия.

Раждането на дроновете датира от 1914 г. В разгара на Първата световна война двама британски генерали, Калдър и Пичър, предложиха на Британското дружество за военна авиация предложение: да се разработи малък самолет, който да не бъде пилотиран от хора, а контролиран по радиото, за да може да прелети над целева зона на противника и да пусне предварително заредените на малкия самолет бомби. Тази смела идея веднага се посрещна от Дай, тогавашен президент на Британското дружество за военна авиация. Сър Хендерсън оценява. Той назначи екип, ръководен от AM Low, за да го разработи.

Първоначалното развитие се състоя на място, наречено Brooklands. Програмата беше наречена "Проект AT" от съображения за секретност. След много тестове екипът първо разработи устройство за радио дистанционно управление. Конструкторът на самолети Джефри де Хавиланд проектира малък горен моноплан. Екипът закачи радиоуправляеми устройства към малкия самолет, но без бомби. През март 1917 г., към края на Първата световна война, първият в света безпилотен самолет извършва първия си тестов полет в Кралската летателна школа в Англия. Въпреки това, малко след излитането на самолета, двигателят внезапно блокира и самолетът се разби поради срив. Скоро след това екипът построи втори дрон за тестване. Самолетът летеше плавно известно време под контрола на радиото. В разгара на ликуващото тържество по случай успеха на теста двигателят на малкия самолет изведнъж спря. Губейки мощност, дронът се втурна стремглаво в тълпата.

Провалът на двата теста, за ужас на екипа, сложи край на Project AT. Но AM Lowe не падна духом и продължи да развива дрона. Упоритата работа се отплаща. Десет години по-късно той най-накрая успя. През 1927 г. еднокрилият UAV Larynx, разработен с помощта на професор AM Lowe, е успешно тестван на борда на HMS Fortress. Самолетът е превозвал 113 килограма бомби и е прелетял 480 километра със скорост 322 километра в час. Въвеждането на "гърлен" UAV предизвика голяма сензация в света по това време.

Горе-долу по същото време Кралските военновъздушни сили разработват дронове за няколко различни цели, включително жироскопични въздушни цели, радиоуправляеми торпеда и дори започват да разработват безпилотни атакуващи самолети. Но след опити и грешки RAF най-накрая се спряха на дрон, управляван с жироскоп. Дроновете могат да се използват както като мишени, така и като бомби. По-късно Кралските военновъздушни сили модифицираха дрона, за да използва предварително програмирано радиоуправление и мощен двигател, за да увеличи скоростта му до 310 километра в час. RAF са създали общо 12 от безпилотните самолети, известни като Larix, които са били успешно изстреляни от военни кораби и наземни бази, въоръжени с оръжия.